Времето, по което твори Бастиа, е неспокойно - след революциите от 1848 г. Франция и Европа бързо вървят към социализъм, а Фурие, Прудон и Маркс са особено популярни в Париж. И докато Бастиа оформя икономическата си фирософия, Маркс вече е написал своя Das Kapital и теорията му за класовата борба звучи по популистки привлекателно. Франция бързо върви към социализъм. Като депутат в Законодателното събрание Бастиа изучава и разобличава всички заблуди и погрешни тези на социалистите още с появяването им, и обяснява на французите как социализмът неминуемо деградира в комунизъм.

За двеста години теориите на Бастиа за стойността придобиват все по-голяма популярност. Същото вероятно може да се каже и за възгледа му, че размяната и търговията не са всъщност на стоки, а на услуги. Бастиа е предвестник на съвременните разбирания за данъци, държава и политика, капитал, инвестиции в образованието и стопанска етика. Неговите идеи ясно се проследяват в теориите на Лудвиг фон Мизес и на двама Нобелови лауреати за икономика на ХХ век: Джеймс Бюкенан и  Валфредо Парето, които признават нееднократно, че са дълбоко повлияни от Фредерик Бастиа.

На 13 декември 1846 Фредерик Бастиа публикува открито писмо до краля, в което предлага с указ да се забрани работата с дясна ръка, за да има повече работни места и основания стопанството да се затвори за международна конкуренция (тъй като в други страни хората работят с двете си ръце). Писмото е озаглавено: "За дясната ръка и лявата ръка. (Доклад до краля)" и е публикувано първоначално в списание "Свободна размяна" (Le Libre echange), а след това в отделния том "Икономически софизми"

Те са сборник с памфлети, статии и писма, които осмиват стопанските заблуди и узаконените привилегии на епохата. Темите са повече от актуални и днес: защита на местните производители, протекционизъм, преференции за различни производители, увеличаване на заетостта и защита на труда. Приносът на Бастиа е, че той илюстрира действието на стопанската логика на разбираем и за неикономистите език. В цялата поредица той използва последователно един похват - довежда до абсурд (redictio ad absurdum) аргументите на опонентите си, като използва техните предпоставки и начин на мислене, показвайки логическата несъстоятелност на допусканията им.

Законът е класическа морална защита на свободата и ограничената държава, облечена в безсмъртните думи на един от най-смелите мислители и най-талантливи писатели в историята на човечеството. Това е книга за начина, по който законодателството може да се използва за конструиране на обществото и отношенията в него.

Освен върху смисъла на закона Бастиа отделя много място на начините, по който той се опорочава. Когато служи за законно ограбване, законът отнема на едни онова, което им принадлежи, за да даде на други нещо, което не им принадлежи. Тогава държавата не се различава много от разбойник в несправедливо общество, пише Бастиа.

Всичко, което знаем за държавата е, че тя е странен субект и положително най-желаният, най-объркващият, най-ангажиращият, най-съветваният, най-упрекваният, най-споменаваният и най-провокираният в света.

Има озадачаващото заслепение на хората по отношение на Държавата. Тяхната цел, както и нашата, е да живеят за сметка на други; и като нас не биха пропуснали възможността да я постигнат.

Държавата може да взема, без да дава. Това се обяснява от нейната попиваща и поглъщаща способност, която задържа понякога част, а понякога всичко, до което се докосва. Но туй, което никога не е ставало и не ще стане, и дори не може да се предположи, че ще стане, е фактът, че Държавата връща повече, отколкото е взела. Затуй е лудост да се правим на просяци пред нея.

Публичната надежда се крепи на две правителствени обещания: много блага и липса на данъци. Надежди и обещания, които си противоречат, затова никога не се осъществяват. В този момент се появяват любителите на популизма. Те използват същата илюзия, вървят по същия път, постигат същия успех, след което потъват в същата бездна. Именно до това положение стигнахме през февруари . Тогава илюзията, която е предмет на тази статия, беше проникнала по-надълбоко от всякога в главите на народа, съпътствана от социалистически доктрини. Повече от всякога хората чакаха Държавата със своята републиканска форма да развърже торбата с благата и да затвори тази с данъците. "Често са ме лъгали, казва народът, но ще внимавам да не ме излъжат още веднъж".

Сегашното правителство. Прочетете последният Манифест на Монтанярите, този, който са съчинили за президентските избори. Той е доста дълъг, но същността му може да се изрази с няколко думи: Държавата трябва да даде много на гражданите, като им вземе малко.Това е все същата тактика или по-скоро същата грешка.

Монтанярите се стремят "данъкът да загуби потискащия си характер и да стане акт на братство". Боже мили, знаех си, че е модерно да се търси братство навсякъде, но не знаех, че то може да се пренесе и върху данъчното облагане.

По всяко време са съществували две политически системи, като и двете могат да съществуват разумно. Според едната система Държавата трябва да прави много, но и да взема много.Според другата система двойната й функция не трябва да се усеща. Избирайте между тези две системи! Що се отнася до третата система, която се състои в това да изискваш от Държавата, без нищо да й даваш, то това е химера, абсурд, детинско, противоречиво и дори опасно. Тези, които дават предимство на тази система, за да имат след това удоволствието да обвиняват правителствата в безпомощност, подлагайки ги на вашите удари, граждани - тези хора ви ласкаят и мамят, или поне лъжат сами себе си.

Що се отнася до нас, ние мислим, че Държавата не е или не трябва да бъде нищо повече от общата сила, създадена не за да бъде инструмент за потискане на гражданите, а напротив, за да гарантира всекиму своето, като въдворява ред и сигурност.

Бастиа придава особено голямо значение на планово-координиращата функция на свободния пазар - теза, превърнала се 50 години по-късно в основна тема на Австрийската школа, защото във филосовски план той е бил силно повлиян от съчиненията на Адам Смит и от големите френски икономисти на свободния пазар Жан-Батист Сей, Франсоа Кесне, Дестют дьо Траси, Шарл Конт, Ришар Кантийон (който всъщност е роден в Ирландия, но емигрира във Франция) и Ан Робер Жак Тюрго. Всички тези имена предшестват и насочват  развитието на Австрийската школа, разработвайки всъщност първи модерните и днес концепции, че пазарът е динамичен, съперничащ си процес, еволюцията на парите при него е в основата на субективната теория на ценностите, а контролът върху цените от правителството посредством икономическа намеса е безполезен и глупав.

Клод Фредерик Бастиа е роден на 29 юни 1801 г. в южния френски пристанищен град Байон. На 10 години остава сирак и е отгледан и образован от родителите на баща си. На 17 години напуска училище и започва да работи за семейния бизнес във външната търговия. Там от първа ръка той се убеждава в злините на протекционизма, наблюдавйки фалитите на големите магазини, разслояването на населението и растящите бедност и безработица, причинени от търговските ограничения.

Дядо му умира, когато Бастиа е на 25 години и той наследява фамилните имоти в Мугрон, които отдава под аренда. Станал състоятелен, Бастиа може да се съсредоточи върху своите интелектуални занимания, учейки философия, история , политически науки, религия, поезия, политическа икономия, четейки за пътешествия, и т.н. Ненаситен за всякакъв вид познание, той пише и множество про-пазарни памфлети срещу данъците върху виното, поземлените данъци, митата, и т.н  Организира Френската асоциация за свободна търговия, която се бори срещу търговските бариери във Франция. През следващите 150 години това му творение се развива до Световната търговска организация - и днес е един от основните стълбове на институциите в модерния свят. Бастиа печели място във френския парламент. През 1850 пише знаменитото си есе за философията на закона и правителството - "Законът". Умира в Рим на Коледа през 1850 г. от туберкулоза.